Само, когато се научим да се обичаме и ценим, само тогава ще изживеем истински чувствата на любов и уважение към всяко друго човешко същество. Любовта ни към всеки друг преминава през самите нас, макар и да не го осъзнаваме, защото не можем да дадем нещо на другите, ако не го носим в себе си (не го изживяваме към себе си).
Буда казва „Ти, колкото и всеки друг, заслужаваш собствената си любов”.
Кога сме забравили да се обичаме?
Човечеството в еволюционния си път е навлязло в постоянни социални отношения. Хомо сапиенс е допуснал, чрез мнението на другите да си изгражда репутацията, положението в обществото. Мнението на другите се оказва най-важното и за собствената му самооценка, съобразявайки се, подчинявайки се на мнението на обществото, човекът опорочава, и във времето загубва връзката със себе си, със своята индивидуалност и специфика. И така, поколение след поколение господстващото мнение на обществото ни отдалечава от самите нас.
Още от раждането си – родителите, а по-късно учителите и други авторитети започват да ни „налагат” правилата на обществото с цел да ни „помогнат” или да ни „предпазят” от грешки. Искали са да изградят „идеалният“ образ в нас. Вече като пораснали започваме да осъзнаваме, че има разлика между този „идеален” образ, който са искали да станем и реалният ни образ, който сме сега. Започваме да се бунтуваме, да страда самочувствието ни, а от там и живота ни.
Психолозите отдавна са стигнали до извода, че много от проблемите ни нямаше да ги има, ако от малки бяхме научени да се обичаме и ценим.
Как да събудим тази любов, уважение и възхищение към самите нас?
Напоследък има много школи и практики за позитивното мислене, как да се концентрираме, къмто движенията и хубавите си качества, как да изграждаме себеотвращаващи формули лепейки по огледала и шкафчета листчета с надписи на такива. Но действията ни обикновено имат краткотраен ефект и не водят до желаните резултати. Искаме да си повярваме, че се обичаме, успели, щастливи, богати, но …. уви. Даже напротив, изпадаме в по-дълбока криза, защото се фокусираме в “Идеалкият Аз”, който всъщност не сме. Да изградим увереността, самочувствието и заслужена самооценка за себе си, повтаряйки заучени фрази е много трудно, и дори невъзможно, защото сме допуснали мнението на хората и средата да формират нашето мнение за нас. За да го променим е необходимо да се опознаем, да оценим всичко позитивно, да променяме черти и поведение, които ни пречат.
Какво означава да се обичаме?
- Да се познаваме.
- Да приемем индивидуалността си като уникална. Тя е такава.
- Да осъзнаем, че сме единствените на земята с такава душевно-емоционална човешка способност формирали нашия образ.
- Да сме сигурни, че това, което ние можем другите не го могат.
- Да харесваме това, което сме.
- Да променяме това, което не харесваме.
- Да искаме и да се променяме към по-добро.
- Да признаем и да приемем наличието на хубавото и лошото в нас, кое ще развиваме зависи от нас.
- Да осъзнаем собствените си нужди и цели и да тръгнем сами към тях.
- Да не слагаме етикети, защото под тях ни приемат и оценяват и другите хора.
- Да сме си най-добрия приятел, да се отнасяме към себе си, като към най-скъп човек и да направим за себе си това, което бихме направили и за всеки друг.
Нека да започнем с по-една порция любов всеки ден – от нас за нас!
Автор: Лидия Нецова – Психолог
